Информация за Турция

Икономика

През 2012 година, период на стабилизиране, турската икономика, която през втората половина на същата година изживява определен спад, бележи ръст от 2,2%, който е под предварителните очаквания. През първата половина на 2013 година, турската икономика показва умерено възстановяване и благодарение на търсенето на вътрешния пазар се отчита ръст от 3,7%. В този период, когато приносът на търсенето на външния пазар намалявa поради това, че износът, който е свързан с глобалното търсене, следва хоризонтален курс, започва покачване на търсенето на вътрешния пазар. Наблюдава се запазване на ниски нива на растеж на инвестициите и важния принос на частното потребление за растежа на икономиката.

Един от най-важните елементи в процеса на стабилизиране през 2012 година се наблюдава в изпреварването на вноса от износа и в намаляването на разходите по потребление и инвестиране в частния сектор. През първата половина на 2013 година инвестициите в частния сектор продължават да бъдат слаби, търсенето на външния пазар намалява приноса си за растежа и става отрицателен. През този период частното потребление отново започва да показва нива на растеж. Въпреки, че, от гледна точка на дългосрочните инвестиции, повишаването на показателите през втората четвърт на 2013 година е развитие в положителна насока, изтичането на капитали в развитие и нестабилността на валутния курс, които се наблюдават на пазара, са пречка за бързото възстановяване на намаляващите инвестиции в частния сектор. През този период повишаването на търсенето на вътрешния пазар не създава достатъчно оживление в инвестиционните разходи в частния сектор и това ограничава растежа през първата половина на 2013 година.

Спрямо предходното тримесечие БВП расте с 1,5% през първото тримесечие на 2013 година, а през второто достига 2,1%. Въпреки, че от 2012 година досега турската икономика показва по-нисък растеж от очакваното, от второто тримесечие на 2013 година се покачва с 18,4% над нивото преди кризата.

За сравнение, 10 държави в ЕС, сред които Италия, Испания, Гърция и Холандия, бележат спад в икономическия си растеж през второто тримесечие на 2013 г., докато турската икономика продължава своя растеж. По време на спад в глобалната икономика турската икономика бележи умерен растеж и това е значителен успех за нея.

Секторът на услугите, който представлява и най-значителната част от производството – 65,7%, през 2013 година показва растеж от 2,8 пункта и така допринася за растежа на икономиката през първата половина на 2013 г. През този период най-голям принос за растежа на този сектор – 0,9%, имат дейностите на финансовите посредници. Двете важни за този сектор пера – строителство и търговия на едро и дребно, допринасят за растежа съответно с 0,4 и 0,5 пункта. От друга страна, индексът на доверие, който е важен показател за прогнозите относно развитието на сектора на услугите за следващия период, се покачва с 1,7% спрямо миналия месец и през август достига нива от 107,2. Покачване има и в търговията на дребно, а индексът на доверие в сектор строителство през август се понижава с 2,2%. Приносът за растеж с 0,6 пункта на промишлеността, която е вторият голям сектор на икономиката, е изцяло на преработващата промишленост. През първата половина на годината за растежа на икономиката земеделският сектор допринася с 0,3 пункта, а сферата на услугите бележи растеж от 4,2%. Промишлеността, която в последното тримесечие на 2012 година се свива с 0,4%, през първото тримесечие на следващата година започва да расте и през второто тримесечие на 2013 г. се покачва с 3,1% в сравнение със същия период на отминалата 2012 година. През първата половина на 2013 г. промишлеността успява да отбележи покачване с 2,2%. Този показател при земеделието е сътветно 5,1%.

Защо да инвестираме в Турция:

• Стабилни макроикономически показатели
• Млада и висококвалифицирана работна ръка – средна възраст 30.1 години за 2012 г., 27.3 млн. работоспособно население
• Либерален инвестиционен климат
• Силно развита инфраструктура
• Митнически съюз с ЕС
• Голям вътрешен пазар
• Наличие на свободни зони

Общият режим за насърчаване на инвестициите в Турция се състои основно от програма за данъчни преференции, но той търпи промени в зависимост мястото, размера и предмета на инвестицията.

Основните стимули за насърчаване на инвестициите са:

• Освобождаване от мита – освобождаване от мита за машини и оборудване, които се внасят от чужбина в рамките на Сертификата за насърчаване на инвестиции;
• Освобождаване от ДДС – за машини и оборудване, които се доставят от чужбина или от вътрешния пазар, в рамките на Сертификата за насърчаване на инвестиции.

Регионални и отраслови стимули

Отраслите, които ще бъдат стимулирани и също така степента на подкрепа, която ще бъде осигурена във всяка една област, се определят от икономическия и потенциал и мащаба на местната икономика.

минималният размер на дълготрайните инвестиции се определя индивидуално за всеки сектор и област. Най-ниската стойност на инвестицията е в размер на 1 млн. турски лири за 1’ви и 2’ри регион, а за останалите региони тази стойност е в размер на 500 хил. турски лири.

Стимули за създаване на заетост

В областите, определени със закон, с цел увеличаване на инвестициите и заетостта, както и редуциране на броя на нерегистрираните работни места със Закон № 5084 се предприемат важни стъпки за създане на работни места.

• Съгласно Закон № 5084 в области, в които доходите на глава от населението е равен или е по-малък от 1500 USD, инвеститорите, които са реализират своите инвестиционни проекти след тази дата могат да се възползват от следните привилегии:
• намаляване на данъчните и осигурителните вноски;
• намаляване на разходите за енергия;
• безплатно предоставяне на терени с инвестиционна цел;

Този закон съществено се различава от останалите нормативни документи за стимулиране, прилагани до днес. Една от разликите е, че административните области, в които ще се прилага такова стимулиране, ще бъдат определяни не според това в кой регион са включени, а в зависимост от ниво си на икономическо развитие.

• В закона са предвидени следните стимули:
• Стимули при прилагането на данък при източника;
• Стимули при плащането на осигурителните вноски, задължение на работодателя;
• Стимули по отношение на енергийните разходи;
• Безплатно предоставяне на терени с инвестиционна цел.

Безплатно предоставяне на терени с инвестиционна цел.

Закон за изследователско-развойната дейност

Законът за изследователско-развойната дейност в Турция осигурява специални стимули за инвестиционни проекти за изследователско-развойната дейност, като условието е в център за изследователско-развойната дейност да бъдат заети най-малко 50 души.

В случай, че броят на изследователите е над 500, разходите на дружеството се приспадат от данъчната основа на 100%. Допълнително към тази отстъпка 50% от увеличението на разходите за изследователско-развойната дейност в сравнение с предходната година ще бъдат приспаднати от данъчната основа на дружеството. Работодателят се освобождава от 50% от полагащата му се заплащане социално-осигурителна премия, за срок от 5 години.

Подкрепа за Регионите за развитие на технологиите – технопаркове

Основните предимства на тези технопаркове се изразяват в осигуряване на вече изградена инфраструктура и офис площи за наемане, а също така и 50% от дела на работодателя в социално осигурителните премии до 31.12.2024 се заплаща от държавата.

Стимули за малки и средни предприятия:

Малки и средни предприятия за тези предприятия, в които са заети по-малко от 250 души и чиито нетни годишни приходи от продажби са под 25 000 000 турски лири:

• Освобождаване от мита;
• Освобождаване от ДДС за машини и оборудване доставени от чужбина или от вътрешния пазар;
• Осигуряване на кредити от бюджета;
• Подкрепа за гарантиране на нов кредит;
• Подкрепа за малките и средните предприятия от Агенцията за развитие и подкрепа на малките и средните предприятия (АРПМСП).

Организирани индустриални зони (ОИЗ)

Организирани Индустриални Зони са проектирани да осигуряват условия за развиване на дейност на предприятията, като им се предоставят готова инфраструктура и сгради.

Инвеститорите, развиващи дейност в рамките на ОИЗ имат възможността допълнително към наличните в Турция практики за насърчаване на инвестициите да се възползват и от следните предимства :

• Освобождаване от ДДС при закупуване на парцел
• Освобождаване от данък недвижим имот за срок от 5 години, считано от датата на приключване на изграждането на сградата
• заплащане на ниски разходи за вода, природен газ и комуникации
• Освобождаване от данък при разделяне/обединяване на парцели – равнява се на около 0,54% от общата себестойност на договора за разделяне/обединяване на парцели
• Освобождаване от местен данък за строежа и експлоатацията на сградите.

Политическа структура

Страната е парламентарна република, като Конституцията е върховният закон. Първата конституция на Република Турция е приета през 1924 г. Тя приема основните принципи на Конституцията от 1921 г., като нейн основен принцип е националния суверинитет.

Втората конституция на републиката е приета през 1961 г.

Конституцията, приета през 1982 г., определя основните човешки права и свободи като свободата на словото, свободата на печата, свободното движение на хора, свободното изповядване на различни религиозни ценности, правото на собственост, правото на мирно събиране и свободно сдружаване, гарантира се справедлив съдебен процес, и правото да се придобива информация.

Парламентът приема множество поправки, за да направи конституцията от 1982 г. по-демократична и да разшири обхвата на демократичните права и свободи в страната. Тези усилия помагат за признаването на страната за кандидат-членка на ЕС през 1999 г. и по-късно за стартирането на преговори за пълноправно членство в ЕС през 2005 г.

Законодателна власт

Законодателната власт от името на турската нация принадлежи на Турското Народно Събрание и пълномощията му не могат да бъдат прехвърляни. В Народното събрание са представени 550 депутати и на всеки 4 години се провеждат парламентарни избори.

Съдебна власт

Съдебната власт в Република Турция се изпълнява от независими съдилища и висши съдебни инстанции. Частта в Конституцията, отнасяща се за съдебната власт се опира на принципа за върховенство на закона.

Съдебните и изпълнителните органи са длъжни да действат в съответствие с взетите съдебни решения. Тези органи не могат да променят влезлите в сила съдебни решения или да отложат изпълнението им. От функционална гледна точка съдебната система е разделена на три нива – административно, съдебно и специално правосъдие.

Конституционният съд, Върховният съд, Държавният съвет, Военният съд, Висшият военно-административен съд и Съдът за юридически спорове са определени в Конституцията като върховни съдилища. Висшият съвет на съдиите и прокурорите, както и Сметната палата са другите две висши съдебни институции, със специални функции, определени в Конституцията.

Изпълнителна власт

Изпълнителната власт в Република Турция има двуична структура и се изпълнява от Президента и Съвета на министрите.Президентът на Република Турция е държавният глава. Той представлява единството на републиката и нацията. Президентът може да бъде избиран измежду членовете на Народното събрание или пряко от народа, като следва да отговаря на условията за избор на народни представители. Той трябва да е навършил 40 години и да е завършил висшето си образование.

Мандатът на президента е 5 годишен и една и съща личност не може да бъде избирана за повече от два мандата.Президентът на Републиката има правомощия и задължения свързани с законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Освен това е отговорен за спазването на Конституцията и за правилното и последователно финкциониране на държавните органи.

Министър -председател и Министерски съвет

Министерският съвет се състои от министър- председател, избран от президента измежду членовете на Народното събрание и министрите, предложени от министър-председателя и одобрени от президента. Министрите могат да бъдат избрани измежду народните представители, както и измежду личности, които не са такива, но отговарят на условията за избор на народни преставители. При необходимост министрите могат да бъдат свалени от длъжност по предложение на министър- председателя и с одобрението на президента.

Основното задължение на Министерския съвет е да определя и провежда вътрешната и външна държавна политика по ясен и точен начин. Той е отговорен за изпълнението на задълженията си пред парламента.